Децата с Аутизъм
Само преди едно поколение човек можеше цял живот да не срещне нито едно дете с аутизъм. Днес е голяма рядкост да не познаваме подобно дете или поне човек, който има познато дете с аутизъм. Преди 50г хиперактивните и буйни деца се раглеждаха като „проблем с дисциплината“ Днес СДВХ( синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) е най-често срещаният проблем в детска възраст в целия свят, разстройство от аутистичния спектър, дислексия, синдром на Турет, обсесивно -компулсивно разстройство, биполярно разстройство или друго стряскащо състояние, потвръждаващо, че нещо не е наред в мозъка им.
Това е непознат на историята феномен и най- сериозният здравословен проблем на нашето време. Само преди едно поколение аутизмът се смяташе за рядко срещано нарушение, което се установяваше при около 1 на 10 000 деца в САЩ. Днес с този проблем живеят 1 на всеки 68деца, в това число 1 на всеки 42 момчета.
Невлологичните разстройства в детска възраст имат много общи характеристики и често биват окачествявани като обучителни трудности или поведенчески нарушения, подтекстът на което е, че основните симптоми засягат само поведението , а останалата част от развитието върви гладко и безпроблемно. Случаят не е такъв, всяко разстройство е сложно и засяга всички системи в организма, често.
СДВХ е проблем във вниманието и импулсивността. Дислексията е проблем при четенето. Аутизмът е проблем в социализацията и общуването.
Тези разстройства се проявяват с различни симптоми, но всъщност са един общ проблем-дисбаланс в мозъка. Това явление си има и име: синдром на функционално откъсване, или нарушение на връзките, което ще рече, че определени области в мозъка и най-вече двете полукълба не са електрически балансирани или синхронизирани. Това смущение на електрическия баланс нарушава способността на двете полукълба да споделят и интегрират информация, поради което мозъкът не може да функционира цялостно.
В резултат детето с нарушен мозъчен баланс има нормални и даже необичайно добри умения, свързани с по-високо функциониращата областили полукълбо, но необичайно слаби умения в неактивната. Проблемът като че ли възниква, защото едната страна на мозъка съзрява по-бързо от другата. С развититето на детето тази разлика става все по-значима и двете полукълба не могат да функционират заедно. Мозъкът губи функционалните си връзки